Внезапен сняг

Поэзия » Любовная

881 9 9

Бе лято, а във мен валеше сняг...

Помолих го: „Недей, ще я погубиш!”

Не спря!... Валеше и валеше пак!...

Последната надежда се изгуби...

Попарените от студа цветя

на нежната ми обич изгоряха...

Едва зарадвал се на любовта,

мечтите, непораснали, умряха...

Безмилостно косèше в мен снега!...

И всичко бе една пустиня бяла...

Във мене свиваше гнездо тъга

по птицата, далече отлетяла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Роби (Роберт)

Благодаря, Катя!...

2017-11-15T21:10:24+02:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми стиха ти, Роби!Поздравления!

2017-11-11T22:02:21+02:00
Роби (Роберт)

Влади, Албена, Веси, Рени, Ели, Силвия, Нина, благодаря за вниманието!...
Хубав уикенд ви желая!...

2017-11-11T10:40:17+02:00
asizi (Nina Toshich)

Прекрасно изразена тъга....но снегът все пак е начало на нещо ново, дъжда е по-подтискащ и безнадежден...

2017-11-11T09:59:19+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Тъгата ти и мен ме обхвана, не тъжи, усмихни се и снегът ще се отдръпне!
Стихът ти е вълшебен!

2017-11-10T20:07:57+02:00