10.11.2017 г., 14:39

Внезапен сняг

872 9 9

Бе лято, а във мен валеше сняг...

Помолих го: „Недей, ще я погубиш!”

Не спря!... Валеше и валеше пак!...

Последната надежда се изгуби...

 

Попарените от студа цветя

на нежната ми обич изгоряха...

Едва зарадвал се на любовта,

мечтите, непораснали, умряха...

 

Безмилостно косèше в мен снега!...

И всичко бе една пустиня бяла...

Във мене  свиваше гнездо тъга

по птицата, далече отлетяла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Катя!...
  • Хареса ми стиха ти, Роби!Поздравления!
  • Влади, Албена, Веси, Рени, Ели, Силвия, Нина, благодаря за вниманието!...
    Хубав уикенд ви желая!...
  • Прекрасно изразена тъга....но снегът все пак е начало на нещо ново, дъжда е по-подтискащ и безнадежден...
  • Тъгата ти и мен ме обхвана, не тъжи, усмихни се и снегът ще се отдръпне!
    Стихът ти е вълшебен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...