10.11.2017 г., 14:39

Внезапен сняг

879 9 9

Бе лято, а във мен валеше сняг...

Помолих го: „Недей, ще я погубиш!”

Не спря!... Валеше и валеше пак!...

Последната надежда се изгуби...

 

Попарените от студа цветя

на нежната ми обич изгоряха...

Едва зарадвал се на любовта,

мечтите, непораснали, умряха...

 

Безмилостно косèше в мен снега!...

И всичко бе една пустиня бяла...

Във мене  свиваше гнездо тъга

по птицата, далече отлетяла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Катя!...
  • Хареса ми стиха ти, Роби!Поздравления!
  • Влади, Албена, Веси, Рени, Ели, Силвия, Нина, благодаря за вниманието!...
    Хубав уикенд ви желая!...
  • Прекрасно изразена тъга....но снегът все пак е начало на нещо ново, дъжда е по-подтискащ и безнадежден...
  • Тъгата ти и мен ме обхвана, не тъжи, усмихни се и снегът ще се отдръпне!
    Стихът ти е вълшебен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...