Роби (Роберт)
157 511

10.11.2017 г., 14:39

Внезапен сняг

Поезия » Любовна

866 9 9

Бе лято, а във мен валеше сняг...

Помолих го: „Недей, ще я погубиш!”

Не спря!... Валеше и валеше пак!...

Последната надежда се изгуби...

Попарените от студа цветя

на нежната ми обич изгоряха...

Едва зарадвал се на любовта,

мечтите, непораснали, умряха...

Безмилостно косèше в мен снега!...

И всичко бе една пустиня бяла...

Във мене свиваше гнездо тъга

по птицата, далече отлетяла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Роби (Роберт)

Благодаря, Катя!...

2017-11-15T21:10:24+02:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми стиха ти, Роби!Поздравления!

2017-11-11T22:02:21+02:00
Роби (Роберт)

Влади, Албена, Веси, Рени, Ели, Силвия, Нина, благодаря за вниманието!...
Хубав уикенд ви желая!...

2017-11-11T10:40:17+02:00
asizi (Nina Toshich)

Прекрасно изразена тъга....но снегът все пак е начало на нещо ново, дъжда е по-подтискащ и безнадежден...

2017-11-11T09:59:19+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Тъгата ти и мен ме обхвана, не тъжи, усмихни се и снегът ще се отдръпне!
Стихът ти е вълшебен!

2017-11-10T20:07:57+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0