23 ene 2011, 8:22

Внимание!Деца край пътя!

  Poesía » Civil
1K 0 8

Край пътя ни са : гладни и неугледни.

Не са ни крали, нито са ни лъгали

и мисълта за тях измества всяка друга, но

до ъгъла,единствено до ъгъла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тази страничка е тъжна,най-тъжната ми,може би.Но табелата на вратите е ясна - никой няма да ме упреква,че съм му изгубила времето с тема,която не го вълнува.И аз няма да се извинявам на никого,че не мога да избягам от себе си.Аз съм ,със сърцето си и душата си, зад всяка своя дума.И най-вече зад този стих.Има неща,които просто трябва да се казват.Аз го направих както можах,който може - да го направи по-добре.
  • тъжна реалност...обществото ни е в криза...
    има дефицит на доброта и милосърдие...
    Цонка, докосваш раними струни на душата..
    сърдечно те, прегръщам.
  • Ех, Яна...
    Ако всички хора по света...
    ДАНО!
  • чуждата болка е мартенски сняг, Яна...!

    поздравления за позицията!!!
  • С Любо...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...