23.01.2011 г., 8:22

Внимание!Деца край пътя!

1K 0 8

Край пътя ни са : гладни и неугледни.

Не са ни крали, нито са ни лъгали

и мисълта за тях измества всяка друга, но

до ъгъла,единствено до ъгъла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тази страничка е тъжна,най-тъжната ми,може би.Но табелата на вратите е ясна - никой няма да ме упреква,че съм му изгубила времето с тема,която не го вълнува.И аз няма да се извинявам на никого,че не мога да избягам от себе си.Аз съм ,със сърцето си и душата си, зад всяка своя дума.И най-вече зад този стих.Има неща,които просто трябва да се казват.Аз го направих както можах,който може - да го направи по-добре.
  • тъжна реалност...обществото ни е в криза...
    има дефицит на доброта и милосърдие...
    Цонка, докосваш раними струни на душата..
    сърдечно те, прегръщам.
  • Ех, Яна...
    Ако всички хора по света...
    ДАНО!
  • чуждата болка е мартенски сняг, Яна...!

    поздравления за позицията!!!
  • С Любо...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...