...сякаш,порив от крила безбройни,

      с мощен тласък,блъскат строя,

      на тълпа човешки сенки,

      към лица от плът развратна.

      Стряскащ,е невинен грях от дясно.

      Неразривен дъх - безгласност

      и кого ли ще прехласне?

      Той гори и не угасва.

      Заразна,бе ръката на гиганта,

      стиснала ни мен със теб до болка,

      сред величие - без прошка

      и сама се с нас докосва.

      Разкошно - тъй лукаво и безбожно,

      в мое ляво "Холокостът",

      с маска - плет човешка кожа,

      няма смисъл да упорстваш.

      Може,щом души се разтревожат

      някой горе небесата да затвори,

      всеки страх да проговори:

      "Не,не пипай нищо...моля!"

      Воля,ще им трябва вероятно,

      с този род...човекояден,

      дето ближен,ближния си ров копае,

      плитък гроб на роб незнаен...