18.05.2018 г., 20:58

Внимавай с тази брадва Юджин (част две)

973 1 0

      ...сякаш,порив от крила безбройни,

      с мощен тласък,блъскат строя,

      на тълпа човешки сенки,

      към лица от плът развратна.

 

      Стряскащ,е невинен грях от дясно.

      Неразривен дъх - безгласност

      и кого ли ще прехласне?

      Той гори и не угасва.

 

      Заразна,бе ръката на гиганта,

      стиснала ни мен със теб до болка,

      сред величие - без прошка

      и сама се с нас докосва.

 

      Разкошно - тъй лукаво и безбожно,

      в мое ляво "Холокостът",

      с маска - плет човешка кожа,

      няма смисъл да упорстваш.

 

      Може,щом души се разтревожат

      някой горе небесата да затвори,

      всеки страх да проговори:

      "Не,не пипай нищо...моля!"

 

      Воля,ще им трябва вероятно,

      с този род...човекояден,

      дето ближен,ближния си ров копае,

      плитък гроб на роб незнаен...

      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...