...сякаш,порив от крила безбройни,
с мощен тласък,блъскат строя,
на тълпа човешки сенки,
към лица от плът развратна.
Стряскащ,е невинен грях от дясно.
Неразривен дъх - безгласност
и кого ли ще прехласне?
Той гори и не угасва.
Заразна,бе ръката на гиганта,
стиснала ни мен със теб до болка,
сред величие - без прошка
и сама се с нас докосва.
Разкошно - тъй лукаво и безбожно,
в мое ляво "Холокостът",
с маска - плет човешка кожа,
няма смисъл да упорстваш.
Може,щом души се разтревожат
някой горе небесата да затвори,
всеки страх да проговори:
"Не,не пипай нищо...моля!"
Воля,ще им трябва вероятно,
с този род...човекояден,
дето ближен,ближния си ров копае,
плитък гроб на роб незнаен...
© Николай Всички права запазени