Syd_Barrett
8 el resultado
Изчакай утрото на смелите.
Изчакай, да превземат болката ми
и никога няма да погледна дъжд.
А дъждът падаше нежно над града,
породен от внезапна нужда, ...
  935 
Бях там, където не съм.
Разпознал себе си.
Зад всички непознати очи.
С поглед отвъд времето,
отвъд тайната обагряща лъчите... ...
  671 
"Индианското небе кърви във огън,над нас...грешните на хълма".
Други две жадни очи поглъщаха пейзажа на тихия всемир, нежно разкриващ се от хълма. Хълм, отдалечен на броени минути път с кола и на светлинни години от еднообразието на лустросаната цивилизация. Колко малко хора подозираха, а още по-мал ...
  1301 
...сякаш,порив от крила безбройни,
с мощен тласък,блъскат строя,
на тълпа човешки сенки,
към лица от плът развратна.
Стряскащ,е невинен грях от дясно. ...
  639 
По пясък със смърт заразéн...
Безкрайност, събрана във шепи на миг.
С необятната нощ, вместо ден,
към края безпътен на път младолик,
крачат стъпки, те влачат следи. ...
  968 
... и припомних си аз нощи други.
В тях щастлив,не бях ли тъжен?
Бях добър,но бях и лош.
Не бях ли лош?
Видях те теб, ти гаснеща надеждо! ...
  615 
Само мъртвите ще видят края на войната.
Платон
Fouer! - прозина се глас, който навяваше спомени. Разводнени спомени,изкривени от дистанцията на времето,като заглъхващо ехо в среднощен сняг. Дежа вю на въображението,грижливо кътано в най-последната врата на съзнанието. Глас! Глас човешки, или по скор ...
  1691 
Погледни цветята,
родени в нюрнбернгската нощ,
надигнати за да ухапят,
когато плачат,
когато нежно плачат. ...
  825 
Propuestas
: ??:??