Внучето
Душица мъничка той още носи,
и бързо лази със крачета боси.
А зъбчета прорязали венците,
ще усложни на мама, тати дните.
Той скоро лесно думичкте ще реди
и няма да е същото както преди.
Ще се изправи и дори ще тича,
стените и преградите ще заобича.
След всяко падане удар ще заплаче
и мъж ще стане бързо малкото юначе.
Ще видят и добро и лошо мама, тати,
а дертовете малки вече ще са те палати.
Когато утре тръгне в ясла и градина,
ще опознае свят околен и родина.
И уморен той вече само денем ще лудува
и няма мама, татко нощем да будуват.
Заспива нежно вечер, чудеса сънува,
как баба Катя нежно гали го и го целува.
И песни чудни пуска му със телефона,
вълшебно тъй да украси тя на детето фона.
Здравей живот тъй миничък и чист чудесен,
нопетнен от тъмни страсти е за теб той песен.
Теб Господ прати те тук да ни носиш радост,
а ний ще ти дадем от нашата любов и сладост.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петър Петров Todos los derechos reservados
