Внучето

30 мая 2021 г., 23:29

Поэзия

795 1 4

Душица мъничка той още носи,

и бързо лази със крачета боси.

А зъбчета прорязали венците,

ще усложни на мама, тати дните.

Той скоро лесно думичкте ще реди

и няма да е същото както преди.

Ще се изправи и дори ще тича,

стените и преградите ще заобича.

След всяко падане удар ще заплаче

и мъж ще стане бързо малкото юначе.

Ще видят и добро и лошо мама, тати,

а дертовете малки вече ще са те палати.

Когато утре тръгне в ясла и градина,

ще опознае свят околен и родина.

И уморен той вече само денем ще лудува

и няма мама, татко нощем да будуват.

Заспива нежно вечер, чудеса сънува,

как баба Катя нежно гали го и го целува.

И песни чудни пуска му със телефона,

вълшебно тъй да украси тя на детето фона.

Здравей живот тъй миничък и чист чудесен,

нопетнен от тъмни страсти е за теб той песен.

Теб Господ прати те тук да ни носиш радост,

а ний ще ти дадем от нашата любов и сладост.