6 ago 2005, 17:25  

Воайор 

  Poesía
1028 0 2

Захапал съм лулата

и както си седя,

кой ходи по луната

най-хитричко следя.

Там двама са, защото

това си е луна.

Той мисли за леглото,

а тя пък за дома.

Е може и обратно

той кротък домошар,

а тя да иска жадно

да се отдава с жар.

Но за сега кротуват,

държат се за ръка,

май дълго ще умуват

и ще стоят така!

Глупачета нещастни,

това не е игра,

кажете ненапразни

онези две слова!

Изчезвайте от пътя

постлан със лунна прах,

дори да ви осъдят

живейте си във грях!

И дом, легло и всичко

вземете в свойта длан,

че после лелка с чичко

не сте за лунния диван!

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??