Воайор
Захапал съм лулата
и както си седя,
кой ходи по луната
най-хитричко следя.
Там двама са, защото
това си е луна.
Той мисли за леглото,
а тя пък за дома.
Е може и обратно
той кротък домошар,
а тя да иска жадно
да се отдава с жар.
Но за сега кротуват,
държат се за ръка,
май дълго ще умуват
и ще стоят така!
Глупачета нещастни,
това не е игра,
кажете ненапразни
онези две слова!
Изчезвайте от пътя
постлан със лунна прах,
дори да ви осъдят
живейте си във грях!
И дом, легло и всичко
вземете в свойта длан,
че после лелка с чичко
не сте за лунния диван!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Динински Todos los derechos reservados
