6.08.2005 г., 17:25 ч.
Воайор
Захапал съм лулата
и както си седя,
кой ходи по луната
най-хитричко следя.
Там двама са, защото
това си е луна.
Той мисли за леглото,
а тя пък за дома.
Е може и обратно
той кротък домошар,
а тя да иска жадно
да се отдава с жар. ...
и както си седя,
кой ходи по луната
най-хитричко следя.
Там двама са, защото
това си е луна.
Той мисли за леглото,
а тя пък за дома.
Е може и обратно
той кротък домошар,
а тя да иска жадно
да се отдава с жар. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Георги Динински Всички права запазени
Предложения
-
-
Тук всеки ден по някой си отива. Дочакал утро - не дочакал мрак... Протяжно вие музиката жива. Прист...
-
На утрото сълзите ми горчат... И слепи са на вечерта очите. Ръцете ми са тъжни. И мълчат. Ала нощта ...
-
Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
