10 may 2009, 19:01

Вода 

  Poesía
361 0 2


На брега на реката
приседнах във утрото,
загледах водата,
усмихнах се мислено.
Всички спомени, хвърлени
в тези бързеи пламенни,
ми навяват тъга,
но и много носталгия.
А навред е зелено,
слънце златно наднича,
във душата ми грее
образ мил на момиче.
Вятър песен запява,
а водата приглася,
две очи ще потънат
в тази нежна омая.
Крехко щастие - минало,
ме прегръща през рамото,
камък хвърлих в реката -
пожелах си завръщане.
Кратък миг е животът,
а водата - пречистване.
Спомен цветен, усмивка
и накрая пробуждане.
~~

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Маги, благодаря ти!
    Радвам се, че стиховете ми ти доставят удоволствие и наминаваш да ги четеш!
    Поздрави от мен и усмихната нова седмица ти пожелавам!-
    ~~
  • много красиво пишеш, мила Елица.
Propuestas
: ??:??