Вода
На брега на реката
приседнах във утрото,
загледах водата,
усмихнах се мислено.
Всички спомени, хвърлени
в тези бързеи пламенни,
ми навяват тъга,
но и много носталгия.
А навред е зелено,
слънце златно наднича,
във душата ми грее
образ мил на момиче.
Вятър песен запява,
а водата приглася,
две очи ще потънат
в тази нежна омая.
Крехко щастие - минало,
ме прегръща през рамото,
камък хвърлих в реката -
пожелах си завръщане.
Кратък миг е животът,
а водата - пречистване.
Спомен цветен, усмивка
и накрая пробуждане.
~~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
