2 dic 2014, 7:52

Вода ненапита

669 0 6

Със мисъл

любовнорутинна

и носен

от жажда пустинна,

аз срещнах

момата-ракита

да носи

вода ненапита.

Поисках

да пия водица

от шепи

на тази Елица...

Видях ù

в очите магия!

Забравих

вода да напия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Фери!
    Благодаря,Урунгел!
    Благодаря за прочита и вниманието,което сте ми отделили.
    Лека и спорна седмица!!
  • Хубаво е да видя,че се пише и в такъв стил...
  • Благодаря, Приятели!
    Благодаря, Стойна,за хубавия отзив!
    Мисана, ти си пророк!Позна!Като писах стихотворението имах пред вид
    нашата обща позната "Вода"!
    Благодаря,Роси, заподкрепата!
    Желая Ви хубава седмица!!!!
  • Много приятно. Поздрави, Никола!
  • Чудесен, кратък и увлекателен стих си написал, Никола! По звучене ми наподобява леко народно творчество, което е още един плюс. И хубаво име си избрал - Елица. На подсъзнателно ниво и аз го свързвам с "вода".
    Добър да е денят ти! Поздравление за хубавото стихотворение!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...