Вода ненапита
Със мисъл
любовнорутинна
и носен
от жажда пустинна,
аз срещнах
момата-ракита
да носи
вода ненапита.
Поисках
да пия водица
от шепи
на тази Елица...
Видях ù
в очите магия!
Забравих
вода да напия...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Dec 2, 2014, 7:52 AM
Comments
Comments
-
Благодаря,Фери!
Благодаря,Урунгел!
Благодаря за прочита и вниманието,което сте ми отделили.
Лека и спорна седмица!! -
-
Благодаря, Приятели!
Благодаря, Стойна,за хубавия отзив!
Мисана, ти си пророк!Позна!Като писах стихотворението имах пред вид
нашата обща позната "Вода"!
Благодаря,Роси, заподкрепата!
Желая Ви хубава седмица!!!! -
-
Чудесен, кратък и увлекателен стих си написал, Никола! По звучене ми наподобява леко народно творчество, което е още един плюс. И хубаво име си избрал - Елица. На подсъзнателно ниво и аз го свързвам с "вода".
Добър да е денят ти! Поздравление за хубавото стихотворение!
Поздрави, Никола!Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
