27 sept 2020, 11:33  

Водач

  Poesía
544 1 1

Той е от най-злокачествените романтици -
от онези, които преследват десетки години
свойта топла мечта, която междувременно е изстинала,
прегоряла, изсъхнала и потънала, заедно с каменния град в пясъците, 
завинаги.

 

Той е от най-неуморните - като багер копае пръстта
а в главата му е идеята за съвършенство,
и дори когато открие в разкопките си останки от минала плът,
над която е бдял, и треперил, до безумство копнял,
още вижда в аурата й съвършенството.

 

Затова го обикнах. Имах нужда от опитен шерп
в самотата на изкачванията и на спускания.
Точно в него открих връзката със небето,
с Марианските падини, със соленото Мъртво море
на чувствата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На това пък аз му казвам съвършенство. По моите стандарти. Много обичам такива находки.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...