Водопадът на живота
и в гората бродя сам,
кога луната поглед не отмята
от стъпките ми блудни,
тогава ходя – знам.
Песни птичи ме обливат,
зверовете диви бродят с мен,
а цветята – слънцето откриват.
Светът е толкова зелен!
Тогава дишам и вода ще пия,
лицето си със слънцето ще мия
и зад луната ще се скрия.
Лист дървесен ще си взема,
живот от него ще приема.
Водопада на живота ще открия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Попов Todos los derechos reservados
