Mar 15, 2005, 2:18 PM
Водопадът на живота
Когато слънцето се ражда
и в гората бродя сам,
кога луната поглед не отмята
от стъпките ми блудни,
тогава ходя – знам.
Песни птичи ме обливат,
зверовете диви бродят с мен,
а цветята – слънцето откриват.
Светът е толкова зелен!
Тогава дишам и вода ще пия,
лицето си със слънцето ще мия
и зад луната ще се скрия.
Лист дървесен ще си взема,
живот от него ще приема.
Водопада на живота ще открия.
и в гората бродя сам,
кога луната поглед не отмята
от стъпките ми блудни,
тогава ходя – знам.
Песни птичи ме обливат,
зверовете диви бродят с мен,
а цветята – слънцето откриват.
Светът е толкова зелен!
Тогава дишам и вода ще пия,
лицето си със слънцето ще мия
и зад луната ще се скрия.
Лист дървесен ще си взема,
живот от него ще приема.
Водопада на живота ще открия.
© Димитър Попов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
хубаво е!само дето не е ритмично
-
Търси го!!!
-
Радвам се, че ти е харесало поне малко
-
Не е лошо стихчето. Не мисля че е за 2-ка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
