6 may 2018, 11:19  

Военен музей

  Poesía » Otra
857 9 15

            В памет на полк. Петко Йотов

 

Живеем в трудни времена.

За лесното въздишат много.

Предците ни спасиха знамена!

Реликвите ни гледат строго.

 

Те мряха за едната чест –

за да има днес България!

Тук всеки непремерен жест

ранява паметта ни стара.

 

Тук трябва само да мълчим.

Кому са нужни патетични речи?

Тук бойната тръба ечи

със зов за бой насрещен!

 

Все още някъде на юг:

"На нож!" с "Ура!" летят редици...

Дълбок поклон да сторим тук

пред генерали и войници!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Днес е Архангелова задушница!
    Нека почетем паметта на ония близки и познати, приятели и колеги, които не са вече между нас!
  • Благодаря за посещението и оценките,Петър,Албена,Руми и Иржи!
    Защото има и ще има България!
  • Добре е да се споменават героите не само по празници,за да не се оправдае истината,че историята пишат победителите....т.е останалите живи,,а всъщност това са загиналите!! Поклон пред тях!
  • И мен ме обзе чувство на гордост, но и малко тъга! Поздравявам те за темата, Стойчо!
  • Поклон и от мен!...Поздравявам те, Стойчо!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...