23 ago 2006, 17:35

Воини

  Poesía
836 0 3

Воини

Улица прашна,в прашен град,
самотник в самотата броди,
подбуден от душевен глад,
да търси,въпреки житейските несгоди.

Да търси ключ изгубен,
да търси отговора на въпроса древен,
в съня или в живота буден,
да намери Истина една в свят имагинерен.

Съзира отражение в лъсната витрина,
чува своя собствен глас,
поглеждайки небето без причина,
да шепне трескаво:"Какво съм аз?"

Взирайки се пак във своя лик,
въпросът си задава без да спира,
надавайки безгласен вик,
човекът изведнъж разбира.

Своята същност,своята цел,
призванието му е да воюва,
с врага, оръжия в битка сплел,
повече от живота да рискува.

Волята е неговия щит,
могъществото на ума - наточения меч,
сякаш оживял от древен мит,
Воинът е готов за безпощадна сеч.

Хаосът в сърцето е врагът извечен,
тъмната емоция човек опитва да срази,
в битката да стане по-човечен,
единствения враг огледалото ще отрази.

В таз борба душата е залог,
животът - бойното поле
и,за да стигнеш връх висок,
трябва Злото в теб да спре.

Безспир воюваме и търсим правия път,
но някои губят битката Велика,
тъмнината побеждава не за първи път,
душата е покварена от вражеската пика.

Какво са хората, ако не бойци,
воини, водещи безкрайното сражение,
от добро и зло творци,
защото временно е всяко поражение...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венелин Стоичков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...