12 mar 2007, 11:49

Войн

  Poesía
1.2K 0 4

Къде си ТИ Воин самотен,
изгубен в Мрака
С Надежда търсиш нищото във пустотата

Счупен щит и меч на две строшен
Това ли  остана от твоя Светъл Ден?

Там във Мрака ли остана твоето сърце
Там ли ти захвърли и твоята душа

Без път луташ се
Страдаща сянка - самота

Не това беше ти
Не това бе пътят ти

Назад се върни
И Грешките си поправи

И в новия ден
Зората прегърни
В Светлината имай вяра ти

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вирус Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих, но назад ли искал да се върнеш наистина???
  • Грешки няма...щом назад са те...сподели мига пребъден...не бъди скитник изгубен
  • Някой грешки може да се поправят, или ако не поне можеш да се поучиш от тях
  • Хубав стих, но за съжаление не можем да се върнем назад да поправим грешките си!
    Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...