17 ene 2009, 16:42

Война

  Poesía » Otra
557 0 4

Кръв, каква тъга,

пронизва отново стрела,

писък на жена, блясък в нощта.

Падат тела, разкъсва гнева.

Малки деца с меч в ръка.

Тропот по трева,

шепот до река,

крепостна стена пада на мига.

Огнени кълба изгарят жива плътта.

Мъжка ръка бори се за свобода,

а зла душа носи смъртта.

Копия забиват се в гърдите,

малки деца давят се в реките,

жени изнасилват ги в горите.

Ужасът чете се в очите!

Войната разбива мечтите...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хаотична Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, но за да го харесват хопата и да го четат, първо си пооправи правописа. Всеки си оправдава, че пише каквото му е на сърце, ама аман от безсмислени драсканици.
  • като заслужава давй страй се аз пиша квототми идва на сърце квото се получи такова
  • И аз мисля така!
  • и тук - идеята заслужава повече старание.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...