Jan 17, 2009, 4:42 PM

Война 

  Poetry » Other
426 0 4

Кръв, каква тъга,

пронизва отново стрела,

писък на жена, блясък в нощта.

Падат тела, разкъсва гнева.

Малки деца с меч в ръка.

Тропот по трева,

шепот до река,

крепостна стена пада на мига.

Огнени кълба изгарят жива плътта.

Мъжка ръка бори се за свобода,

а зла душа носи смъртта.

Копия забиват се в гърдите,

малки деца давят се в реките,

жени изнасилват ги в горите.

Ужасът чете се в очите!

Войната разбива мечтите...!

© Хаотична All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, но за да го харесват хопата и да го четат, първо си пооправи правописа. Всеки си оправдава, че пише каквото му е на сърце, ама аман от безсмислени драсканици.
  • като заслужава давй страй се аз пиша квототми идва на сърце квото се получи такова
  • И аз мисля така!
  • и тук - идеята заслужава повече старание.
Random works
: ??:??