Война
559
0
4
Кръв, каква тъга,
пронизва отново стрела,
писък на жена, блясък в нощта.
Падат тела, разкъсва гнева.
Малки деца с меч в ръка.
Тропот по трева,
шепот до река,
крепостна стена пада на мига.
Огнени кълба изгарят жива плътта.
Мъжка ръка бори се за свобода,
а зла душа носи смъртта.
Копия забиват се в гърдите,
малки деца давят се в реките,
жени изнасилват ги в горите.
Ужасът чете се в очите!
Войната разбива мечтите...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хаотична Все права защищены
