17 may 2015, 0:18

Война

  Poesía » Civil
590 1 5

Вихри се война в балкана

със секири и с триони,

сеч безспирна там настана,

жертви - хиляди, милиони!

 

А войската от дървета,

дето вечно хълма пази,

ден до пладне е превзета

от жестоките гавази!

 

Всеки ден редей гората,

никнат по балкана кръпки!

Плаче, а не пей душата,

гледаш и те хващат тръпки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Мисана, Стойна, Кръстина, Лейди, Руми, че споделихте!
  • Жестоко, но е истина! Оказва се, че човекът, на когото е предоставено толкова много, дори всичко, не го цени! Поздрав и от мен, Исмаиле!
  • Прекрасен стих, посветен на човешката безотговорност,
    сътворен с искрено чувство и поетично майсторство,
    съдържа много важно и много актуално послание,
    човешката алчност стига чак дотам, че самозабравилият
    се съвременен човек сам реже клона на който седи...
    ПОЗДРАВИ!
  • Болката ти,Исмаиле, се излъчва от всеки написан от тебе ред.Плаче гората, както плачи народът ни, но никой не иска да чуе.Жалко за красивото ни отечество, което от всички посоки е притиснато!
    Силен и здрав народ сме, че още дишаме!
    Поздравявам те за тази болезнена гражданска позиция!
  • Днес, на планината, видях описаното от теб, Исмаиле!
    Наистина жестока и безогледна сеч. Има един принцип - да не унищожаваме нещо, което не можем да създадем. Една гора става за 100 години, а може да бъде изсечена само за месец. Но съм убеден, че това безумие ще продължава да е безнаказано.

    Поздрав, че удряш камбаната! Дано те чуят!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...