Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
247 2012
17.05.2015 г., 0:18 ч.

Война 

  Поезия » Гражданска
447 1 5

Вихри се война в балкана

със секири и с триони,

сеч безспирна там настана,

жертви - хиляди, милиони!

 

А войската от дървета,

дето вечно хълма пази,

ден до пладне е превзета

от жестоките гавази!

 

Всеки ден редей гората,

никнат по балкана кръпки!

Плаче, а не пей душата,

гледаш и те хващат тръпки!

© Исмаил Али Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Мисана, Стойна, Кръстина, Лейди, Руми, че споделихте!
  • Жестоко, но е истина! Оказва се, че човекът, на когото е предоставено толкова много, дори всичко, не го цени! Поздрав и от мен, Исмаиле!
  • Прекрасен стих, посветен на човешката безотговорност,
    сътворен с искрено чувство и поетично майсторство,
    съдържа много важно и много актуално послание,
    човешката алчност стига чак дотам, че самозабравилият
    се съвременен човек сам реже клона на който седи...
    ПОЗДРАВИ!
  • Болката ти,Исмаиле, се излъчва от всеки написан от тебе ред.Плаче гората, както плачи народът ни, но никой не иска да чуе.Жалко за красивото ни отечество, което от всички посоки е притиснато!
    Силен и здрав народ сме, че още дишаме!
    Поздравявам те за тази болезнена гражданска позиция!
  • Днес, на планината, видях описаното от теб, Исмаиле!
    Наистина жестока и безогледна сеч. Има един принцип - да не унищожаваме нещо, което не можем да създадем. Една гора става за 100 години, а може да бъде изсечена само за месец. Но съм убеден, че това безумие ще продължава да е безнаказано.

    Поздрав, че удряш камбаната! Дано те чуят!
Предложения
: ??:??