docheff (Кристиан Дочев)
1 45

18 abr 2015, 23:29

Война

Poesía » Civil

824 1 1

Война

Окаян клан и грозна слава,

мръсна кал и пожарен дим,

човек заради безумието отплава,

а на земята лежи трупът му бледосин.

Просташки вик и ярост сляпа,

бой велик за нищета и глад,

всеки убива когот докопа,

за чест и слава с тежкия приклад.

Какво постигна? Какво доказа?

Какво съградиха твойте две ръце?

За народа би се и народа си наказа,

заради ужаса от собственото си лице!

Кристиан Дочев

17-ти Април 2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0