docheff (Кристиан Дочев)
1 45

18 abr 2015, 23:29

Война

Poesía » Civil

820 1 1

Война

Окаян клан и грозна слава,

мръсна кал и пожарен дим,

човек заради безумието отплава,

а на земята лежи трупът му бледосин.

Просташки вик и ярост сляпа,

бой велик за нищета и глад,

всеки убива когот докопа,

за чест и слава с тежкия приклад.

Какво постигна? Какво доказа?

Какво съградиха твойте две ръце?

За народа би се и народа си наказа,

заради ужаса от собственото си лице!

Кристиан Дочев

17-ти Април 2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0