18.04.2015 г., 23:29

Война

818 1 1

Война

 

Окаян клан и грозна слава,

мръсна кал и пожарен дим,

човек заради безумието отплава,

а на земята лежи трупът му бледосин.

 

Просташки вик и ярост сляпа,

бой велик за нищета и глад,

всеки убива когот докопа,

за чест и слава с тежкия приклад.

 

Какво постигна? Какво доказа?

Какво съградиха твойте две ръце?

За народа би се и народа си наказа,

заради ужаса от собственото си лице!

 

 

Кристиан Дочев

17-ти Април 2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...