18 апр. 2015 г., 23:29

Война

821 1 1

Война

 

Окаян клан и грозна слава,

мръсна кал и пожарен дим,

човек заради безумието отплава,

а на земята лежи трупът му бледосин.

 

Просташки вик и ярост сляпа,

бой велик за нищета и глад,

всеки убива когот докопа,

за чест и слава с тежкия приклад.

 

Какво постигна? Какво доказа?

Какво съградиха твойте две ръце?

За народа би се и народа си наказа,

заради ужаса от собственото си лице!

 

 

Кристиан Дочев

17-ти Април 2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...