4 ene 2012, 14:14

Война на любовта

1.1K 0 16

Война на любовта

 

Душата ми – компютърна игра

със джойстик в немирните ми длани,

изгражда  крепости от  радост и тъга,

империя от мислите си брани...

 

а аз  - един войник за красота,

затрупан съм в окопа на страха си -

развяваш  знамето на твоята коса,

смехът ти в мен  откосен огън ръси...

 

И раната - вкървила  дъх съдба,

ме мъчи със неутолена  жажда,

и пленник съм аз вече на мига,

във който ти света ми раждаш...

 

Как удрят сляпо  чудните  мечти -

не мога срещу тебе да воювам:

ще се предам - ръцете ти добри

да ме затворят в страстното безумие...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • наистина си войн, Оги...на жаждата за живот..
    великолепен стих, поздравявам те, най-сърдечно..
  • Красиво, поднесено по един добър начин!Хареса ми!Поздравявам те!
  • Ехе...някак разчупен си в този стих, малко различен, но отново непоправим романтик с нахъсана жажда за любов и живот!
    Много ми хареса!
  • Страшно ми хареса! Продължавайте все така!
  • Благодаря Ви!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...