Jan 4, 2012, 2:14 PM

Война на любовта

  Poetry » Love
1.1K 0 16

Война на любовта

 

Душата ми – компютърна игра

със джойстик в немирните ми длани,

изгражда  крепости от  радост и тъга,

империя от мислите си брани...

 

а аз  - един войник за красота,

затрупан съм в окопа на страха си -

развяваш  знамето на твоята коса,

смехът ти в мен  откосен огън ръси...

 

И раната - вкървила  дъх съдба,

ме мъчи със неутолена  жажда,

и пленник съм аз вече на мига,

във който ти света ми раждаш...

 

Как удрят сляпо  чудните  мечти -

не мога срещу тебе да воювам:

ще се предам - ръцете ти добри

да ме затворят в страстното безумие...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • наистина си войн, Оги...на жаждата за живот..
    великолепен стих, поздравявам те, най-сърдечно..
  • Красиво, поднесено по един добър начин!Хареса ми!Поздравявам те!
  • Ехе...някак разчупен си в този стих, малко различен, но отново непоправим романтик с нахъсана жажда за любов и живот!
    Много ми хареса!
  • Страшно ми хареса! Продължавайте все така!
  • Благодаря Ви!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...