Войни

soll (Стефан)
32 13

18 feb 2009, 17:04

Poesía » De amor

641 0 2

Отдъхват си оръжията,

още топли

след битката за тази крепост.

Отпаднали до глупост воини,

ранени

бягат от полето смъртоносно.

И мракът слиза

постепенно,

изтръпнал в неочакван страх

пред падналите в кърви

голи истини,

посечени с един замах.

Утихнало е всичко

след пороя

на страстите, ехтящи в нас

с копнежа вечен свой

по нея,

непобедената от никого любов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.