18.02.2009 г., 17:04

Войни

903 0 2

 

 

Отдъхват си оръжията,

още топли

след битката за тази крепост.

 

Отпаднали до глупост воини,

ранени

бягат от полето смъртоносно.

 

И мракът слиза

постепенно,

изтръпнал в неочакван страх

 

пред падналите в кърви

голи истини,

посечени с един замах.

 

Утихнало е всичко

след пороя

на страстите, ехтящи в нас

 

с копнежа вечен свой

по нея,

непобедената от никого любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...