Отдъхват си оръжията,
още топли
след битката за тази крепост.
Отпаднали до глупост воини,
ранени
бягат от полето смъртоносно.
И мракът слиза
постепенно,
изтръпнал в неочакван страх
пред падналите в кърви
голи истини,
посечени с един замах.
Утихнало е всичко
след пороя
на страстите, ехтящи в нас
с копнежа вечен свой
по нея,
непобедената от никого любов.
© Стефан All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
