Отдъхват си оръжията,
още топли
след битката за тази крепост.
Отпаднали до глупост воини,
ранени
бягат от полето смъртоносно.
И мракът слиза
постепенно,
изтръпнал в неочакван страх
пред падналите в кърви
голи истини,
посечени с един замах.
Утихнало е всичко
след пороя
на страстите, ехтящи в нас
с копнежа вечен свой
по нея,
непобедената от никого любов.
© Стефан All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
