Feb 18, 2009, 5:04 PM

Войни 

  Poetry » Love
666 0 2

 

 

Отдъхват си оръжията,

още топли

след битката за тази крепост.

 

Отпаднали до глупост воини,

ранени

бягат от полето смъртоносно.

 

И мракът слиза

постепенно,

изтръпнал в неочакван страх

 

пред падналите в кърви

голи истини,

посечени с един замах.

 

Утихнало е всичко

след пороя

на страстите, ехтящи в нас

 

с копнежа вечен свой

по нея,

непобедената от никого любов.

© Стефан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??