29 mar 2013, 19:44

Войниците

801 0 0

 

                                 

                                  те излизат подредени в

                                  редица

                                  всеки изчаква своя

                                  ред

                                  както едно време когато

                                  чаках да ме публикуват

                                  в училищния стенвестник

                                  чаках една много секси

                                  редакторка с огромни

                                                                      очила

                                  огромни очила

                                  които покриваха гърдите

                                  да напише името ми

                                  на стената за да ме

                                  забележи и покани на

                                  среща

                                  където ще целувам

                                                              припряно

                                  същите тези гърди а тя

                                  срамежливо ще ме пита

                                  за името

                                  после ще мастурбирам

                                  както и те навярно го

                                  правят

                                  ден след ден

                                  мокри сънища

                                  снимката висеше на

                                  тоалетката в банята

                                  мръсните думи също

                                  после

                                  задръстваха канала

                                  на съседите

                                  излизаха разтревожени

                                  на улицата

                                  подобно на войниците

                                  разтревожени от вестта

                                  за мира

                                  настъпил след войната

                                  и вече

                                  трябваше да се върнат

                                  по домовете

                                  където ги чакаше

                                                            очилатата

                                  редакторка от училищния

                                                      стенвестник

                                  чиито гърди бях целувал в

                                  миналото

                                  преди

                                  да стана един от тях

 

 

                                  мирът е галеното дете на войната

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...