29 мар. 2013 г., 19:44

Войниците

797 0 0

 

                                 

                                  те излизат подредени в

                                  редица

                                  всеки изчаква своя

                                  ред

                                  както едно време когато

                                  чаках да ме публикуват

                                  в училищния стенвестник

                                  чаках една много секси

                                  редакторка с огромни

                                                                      очила

                                  огромни очила

                                  които покриваха гърдите

                                  да напише името ми

                                  на стената за да ме

                                  забележи и покани на

                                  среща

                                  където ще целувам

                                                              припряно

                                  същите тези гърди а тя

                                  срамежливо ще ме пита

                                  за името

                                  после ще мастурбирам

                                  както и те навярно го

                                  правят

                                  ден след ден

                                  мокри сънища

                                  снимката висеше на

                                  тоалетката в банята

                                  мръсните думи също

                                  после

                                  задръстваха канала

                                  на съседите

                                  излизаха разтревожени

                                  на улицата

                                  подобно на войниците

                                  разтревожени от вестта

                                  за мира

                                  настъпил след войната

                                  и вече

                                  трябваше да се върнат

                                  по домовете

                                  където ги чакаше

                                                            очилатата

                                  редакторка от училищния

                                                      стенвестник

                                  чиито гърди бях целувал в

                                  миналото

                                  преди

                                  да стана един от тях

 

 

                                  мирът е галеното дете на войната

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...