29.03.2013 г., 19:44

Войниците

800 0 0

 

                                 

                                  те излизат подредени в

                                  редица

                                  всеки изчаква своя

                                  ред

                                  както едно време когато

                                  чаках да ме публикуват

                                  в училищния стенвестник

                                  чаках една много секси

                                  редакторка с огромни

                                                                      очила

                                  огромни очила

                                  които покриваха гърдите

                                  да напише името ми

                                  на стената за да ме

                                  забележи и покани на

                                  среща

                                  където ще целувам

                                                              припряно

                                  същите тези гърди а тя

                                  срамежливо ще ме пита

                                  за името

                                  после ще мастурбирам

                                  както и те навярно го

                                  правят

                                  ден след ден

                                  мокри сънища

                                  снимката висеше на

                                  тоалетката в банята

                                  мръсните думи също

                                  после

                                  задръстваха канала

                                  на съседите

                                  излизаха разтревожени

                                  на улицата

                                  подобно на войниците

                                  разтревожени от вестта

                                  за мира

                                  настъпил след войната

                                  и вече

                                  трябваше да се върнат

                                  по домовете

                                  където ги чакаше

                                                            очилатата

                                  редакторка от училищния

                                                      стенвестник

                                  чиито гърди бях целувал в

                                  миналото

                                  преди

                                  да стана един от тях

 

 

                                  мирът е галеното дете на войната

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...