Войник

Войник е дума проста

Която винаги стои си там на поста

Край тъмната гора или в казарма

Обречен е да бъде и аларма

Дори във миг и да изригне

Без окото му да мигне

Животът даже да си жертва

Дори и даже саможертва.

И него страх го е,нормално

Макар,  че не казва го буквално

Трепери като тебе, мене

Но клетва дал е преди време,

Че родината ще пази

И враговете и ще мрази

Бездушни хора без морал

Изпръскани със много кал

И винаги ще бди над тези

Обсипани с много белези

Оставени от тези без морала

Които ни говорят ала-бала

Аз знам, не е войникът от кината

Със мускули, медали и граната

Но няма по голям войник

И даже няма по велик

От този който всеки час

Стои на поста си за нас

Във студ и пек, във дъжд и кал

С високо извисен морал

А който мисли, че е лесно братя

На поста негов, него ще изпратя.

Е, не е лесно май да си войник

Във миналото и велик

В Българския вариант

Сега окъсан и съдран

Изнервен, гладен уморен

Но винаги и всеки ден

Остава си на поста той

В България и без покой

Ще бди над нейните чеда

Ще пази ги от таз беда

Да дойде някой без покана,

Но той не иска нищо в замяна

А само иска със една заплата

В България да гледа си децата.

Да пие нейната вода

Извираща от нейните недра

Да храни се от хляба бял

В нейните поля узрял

Духът и древен да попива

Дори и без алтернатива

Такъв е нашият войник

И без да е герой, е пак велик

Защото въпреки и на инат

Е пак на поста нейде брат.