21 abr 2010, 7:07

Войнишка метафора

  Poesía » Otra
674 0 4

Вървя докрай!
Егати и войника във зелени дрехи!
Сърцето ми подскача
в ритъма на марша!
Напред сама!
Сред девствените джунгли, сплели
лианите си
пред целта. Че даже
след себе си
колоната по стъпки,
проправени от мен,
окуражавам да напредва.
И, стиснала в ръцете си мачетето,
разсичам здраво
и им проправям пътя
към успеха!

 

И само вечер в тъмното
страхът като змия
се свива във сърцето ми!
Егати командира!
Къде съм тръгнала?
Ще мога ли,
ако настъпи паника,
душите на повярвалите в мене
да събирам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...