670301 (Павлина Гатева) 670301 (Павлина Гатева)
10 1.4K
Apr 21, 2010, 7:07 AM

Войнишка метафора

  Poetry » Other
670 0 4

Вървя докрай!
Егати и войника във зелени дрехи!
Сърцето ми подскача
в ритъма на марша!
Напред сама!
Сред девствените джунгли, сплели
лианите си
пред целта. Че даже
след себе си
колоната по стъпки,
проправени от мен,
окуражавам да напредва.
И, стиснала в ръцете си мачетето,
разсичам здраво
и им проправям пътя
към успеха!

 

И само вечер в тъмното
страхът като змия
се свива във сърцето ми!
Егати командира!
Къде съм тръгнала?
Ще мога ли,
ако настъпи паника,
душите на повярвалите в мене
да събирам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0