Воля

Poesía

1.3K 0 2

В моментите на тиха лудост,

когато всичко тръгва на обратно,

когато нощен писък раздърпва

на късчета неуморно душата ,

когато влаковете са отминали

и пътища докрай прерязани

те водят във вакумното нищо,

когато болката от остарели рани

се вмъква без жал в сърцето ,

протегни ръце за късче воля,

останала на дъното в душата ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Nadya (Надя Вълканова)

Така е.

2005-03-13T15:54:08+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Влаковете отминават..но ние на всяка гара сме оставяли по малко следи,които с воля ще ни крепят,по пътя.Той още не е свършил...!

2005-03-13T14:35:03+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0