Воля

12 mar 2005, 23:23

Poesía

1031 0 2

В моментите на тиха лудост,

когато всичко тръгва на обратно,

когато нощен писък раздърпва

на късчета неуморно душата ,

когато влаковете са отминали

и пътища докрай прерязани

те водят във вакумното нищо,

когато болката от остарели рани

се вмъква без жал в сърцето ,

протегни ръце за късче воля,

останала на дъното в душата ти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Nadya (Надя Вълканова)

2005-03-13T15:54:08+02:00

Така е.
vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-03-13T14:35:03+02:00

Влаковете отминават..но ние на всяка гара сме оставяли по малко следи,които с воля ще ни крепят,по пътя.Той още не е свършил...!