Воля

12.03.2005 г., 23:23 ч.

Поезия

5.0 (1)

1149 0 2

В моментите на тиха лудост,
когато всичко тръгва на обратно,
когато нощен писък раздърпва
на късчета неуморно душата ,
когато влаковете са отминали
и пътища докрай прерязани
те водят във вакумното нищо,
когато болката от остарели рани
се вмъква без жал в сърцето ,
протегни ръце за късче воля,
останала на дъното в душата ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Синхроничности
Фееричен миг

На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...
Под есента

Сега си пътник в есента белязан от сто жълтеещи през клоните посоки. Вървиш невиждащо, с листа према...
Искам да ти кажа, мамо

Искам да ти кажа, мамо, вчера както си играх, под едно дръвче голямо, паяче в беда видях. Малко птич...

Още произведения »