В моментите на тиха лудост,
когато всичко тръгва на обратно,
когато нощен писък раздърпва
на късчета неуморно душата ,
когато влаковете са отминали
и пътища докрай прерязани
те водят във вакумното нищо,
когато болката от остарели рани
се вмъква без жал в сърцето ,
протегни ръце за късче воля,
останала на дъното в душата ти.