1 jul 2010, 23:11

Воля

  Poesía
725 0 3

Изправи се, пътят продължава

и ще има път, даже и да спреш.

Зная, че сълзите ти в очите натежават,

ала те не връщат станалото днес.

 

Изтупай си палтото старо

и крачка гордо направи,

велик е този, който става

след падане, дори и да боли.

 

Времето не чакай, не лекува,

лекува волята да продължим.

Не можем ли да спрем да се преструваме -

от времето все повече ще ни боли.

 

И нищо, че е късно да се бориш,

борбата е символ на живот.

Да докажеш, че си Някой можеш,

само ако смело продължиш напред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • лекува и обичта на близките :*
  • Съгласна съм, лекува волята, а времето просто си лети. наистина мотивиращо да се борим, да ставаме, когато паднем. много ми хареса
  • "лекува волята да продължим" - мотивиращо и откровено!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...