Jul 1, 2010, 11:11 PM

Воля

  Poetry
719 0 3

Изправи се, пътят продължава

и ще има път, даже и да спреш.

Зная, че сълзите ти в очите натежават,

ала те не връщат станалото днес.

 

Изтупай си палтото старо

и крачка гордо направи,

велик е този, който става

след падане, дори и да боли.

 

Времето не чакай, не лекува,

лекува волята да продължим.

Не можем ли да спрем да се преструваме -

от времето все повече ще ни боли.

 

И нищо, че е късно да се бориш,

борбата е символ на живот.

Да докажеш, че си Някой можеш,

само ако смело продължиш напред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

  • лекува и обичта на близките :*
  • Съгласна съм, лекува волята, а времето просто си лети. наистина мотивиращо да се борим, да ставаме, когато паднем. много ми хареса
  • "лекува волята да продължим" - мотивиращо и откровено!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...