9 ago 2008, 10:27

Восъчен спомен 

  Poesía » De amor
685 0 3

       Восъчен спомен

Близо е вече нощта,
плахо разтапя се восъкът.
Грубо и в мене горят
думи предишни. Болят
грешки и бавно с въпросите
в мрака изчезва свещта...

Спомени нежни и болка,
идващи вместо съня...
Ето, отново горя
в хиляди мисли. И толкова
тъжни въпроси отминаха.
Вечен е сякаш денят,
в мрака на който си тръгна...
            Завинаги.
    После остана тъга...


© Йордан Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??