9.08.2008 г., 10:27 ч.

Восъчен спомен 

  Поезия » Любовна
626 0 3

       Восъчен спомен

Близо е вече нощта,
плахо разтапя се восъкът.
Грубо и в мене горят
думи предишни. Болят
грешки и бавно с въпросите
в мрака изчезва свещта...

Спомени нежни и болка,
идващи вместо съня...
Ето, отново горя
в хиляди мисли. И толкова
тъжни въпроси отминаха.
Вечен е сякаш денят,
в мрака на който си тръгна...
            Завинаги.
    После остана тъга...


© Йордан Мишев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??