Восъчен спомен
Близо е вече нощта,
плахо разтапя се восъкът.
Грубо и в мене горят
думи предишни. Болят
грешки и бавно с въпросите
в мрака изчезва свещта...
Спомени нежни и болка,
идващи вместо съня...
Ето, отново горя
в хиляди мисли. И толкова
тъжни въпроси отминаха.
Вечен е сякаш денят,
в мрака на който си тръгна...
Завинаги.
После остана тъга...
© Йордан Мишев Все права защищены