9 авг. 2008 г., 10:27

Восъчен спомен 

  Поэзия » Любовная
686 0 3

       Восъчен спомен

Близо е вече нощта,
плахо разтапя се восъкът.
Грубо и в мене горят
думи предишни. Болят
грешки и бавно с въпросите
в мрака изчезва свещта...

Спомени нежни и болка,
идващи вместо съня...
Ето, отново горя
в хиляди мисли. И толкова
тъжни въпроси отминаха.
Вечен е сякаш денят,
в мрака на който си тръгна...
            Завинаги.
    После остана тъга...


© Йордан Мишев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??