15 feb 2013, 22:13

Врабче 

  Poesía » De amor
906 0 13

Врабче

 

 

Ръцете му с крилете си дарих

и миг след туй го зърнах в небесата.

Разплакана, уплашено се свих -

врабче ранено, скрито под стрехата.

 

От болката изплетох си гнездо.

Писуках изпод пазвата челична.

За всеки дъх изстрадано добро

забождаха ми трън в сърцето птиче.

 

Научих се да хвъркам и насън

и даже със соколите ловувам.

Опитвах се докрай да я спася

душата ми, но нищичко не струва.

 

И ето - днес не нося аз сърце.

На болката се радвам до насита.

По мене няма ни едно перце.

Остана само трънът във гърдите.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??