Врабче
Врабче
Ръцете му с крилете си дарих
и миг след туй го зърнах в небесата.
Разплакана, уплашено се свих -
врабче ранено, скрито под стрехата.
От болката изплетох си гнездо.
Писуках изпод пазвата челична.
За всеки дъх изстрадано добро
забождаха ми трън в сърцето птиче.
Научих се да хвъркам и насън
и даже със соколите ловувам.
Опитвах се докрай да я спася
душата ми, но нищичко не струва.
И ето - днес не нося аз сърце.
На болката се радвам до насита.
По мене няма ни едно перце.
Остана само трънът във гърдите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
